Направо към съдържанието

Рудник (дем Суровичево)

Вижте пояснителната страница за други значения на Рудник.

Рудник
Ανάργυροι
— село —
Гърция
40.6025° с. ш. 21.6117° и. д.
Рудник
Западна Македония
40.6025° с. ш. 21.6117° и. д.
Рудник
Леринско
40.6025° с. ш. 21.6117° и. д.
Рудник
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина656 m
Население357 души (2021 г.)

Рудник (на гръцки: Ανάργυροι, Ан̀аргири, в превод Безсребреници, до 1928 година Ρούδνικ, Рудник[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 50 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 15 километра южно от Айтос на източния бряг на Руднишкото езеро (Химадитида).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано, че селото има 68 джизие ханета (домакинства).[2]

В XIX век Рудник е смесено българо-турско село, център на Руднишката нахия на Леринската каза. Но поради разрастването на Руднишкото езеро и заблатяването на местността около Рудник нахийският център е изместен в Суровичево и Рудник постепенно упада. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рудник (Roudnik) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 12 жители мюсюлмани и 365 българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Рудник:

На изток [от Чор] се намира село Родник с 20 мохамедански и 30 български къщи. Данъкът на първите е 1800 пиастри, а на вторите - 4200 пиастри и инание-аскерие 2080 пиастри.[4]

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рудник има 160 жители българи и 50 жители турци.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рудник е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[7]

В подготовката за въстание от ВМОРО Рудник е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

с. Рудникъ малко българско село, организирани 4-5 души, които не взеха участие въ възстанието.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 160 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]

По време на Балканската война един човек души от Рудник се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рудник има 11 къщи славяни християни и 7 къщи турци.[11] В 20-те години мюсюлманското население на Рудник се изселва в Турция, а на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено българско-бежанско като има 60 бежански семейства с 214 души.[12] В 1928 година е прекръстено на Анаргири.[13]

До 2011 година Рудник е част от дем Айтос на ном Лерин.

Прекръстени с официален указ местности в община Рудник на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Гроб[14] или Гробо Γκρόμπο Иполохагу Лука Ύπολοχαγού Λουκά[15] възвишение на ЮЗ от Рудник и на С от Ракита над Островското езеро[14]
Кутлово[14] Κούτλοβο Варелаки Βαρελάκι[15] възвишение на И от Рудник (672 m)[14]
Преброявания
  • 2001 - 498 души
  • 2011 - 452 души
Родени в Рудник
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 155. (на руски)
  5. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 251.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  8. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157 и 875.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.